Много въпроси при ясни отговори? /честни и ...изгубени избори/

МНОГО ВЪПРОСИ ПРИ ЯСНИ ОТГОВОРИ?

/честни и … изгубени избори/

            Най-често изгубилите изборите ги обявяват за нечестни фалшифицирани, манипулирани, откраднати.

В Беларус несменяемият  диктатор Лукашенко спечели поредния президентски вот през 2020 година с 80 процента от гласовете. И 70 на сто разлика от опонентката му Тихановская,  с проевропейска ориентация. Загубилата претендентка агресивно оспорва изборите. За по-сигурно - извън Беларус. Организирани са внушителни протести. С активната подкрепа на заклеймяващите нечестния вот страни от ЕС. Независими наблюдатели на ОССЕ са открили нередности. Какви и как са довели до 70 процента разлика - не стана ясно. Но вероятно Лукашенко се е ориентирал, че е добре да промени проруската с проевропейска ориентация.

            Президентски избори и в Молдова. Спечели ги опозиционната кандидатка Сайду. С  проевропейско мислене и намерение да се пребори с руското влияние в автономното Приднестровие. Нямаше обвинения за нечестни избори. Дали щеше да има, ако ги  беше изгубила, не се знае.

            Имаше парламентарни избори и в страни членки на ЕС. В Румъния спечели опозицията, в Хърватия - управляващите. Без оспорване, недоволства. А за ЕС вероятно няма значение кой печели. И управляващи, и опозиция в страните ползватели на европейски средства / поучават повече, отколкото дават /, чакат на хранилката на фондовете.

            Черешката на тортата бяха изборите за Президент в САЩ. Страна, сочена за еталон на демокрацията, която се мъчи да я налага по света. С военна намеса, с окупация, със санкции. Най-вече на „неосъзнатите“, които не съобразяват американските интереси.

            Изборът на Президент в САЩ е продължителен и безкрайно усложнен. Вероятно за да не се допуснат отклонения от демократичния подход. Въпреки това виден представител на демократите и неуспял кандидат президент на предните избори, Хилъри Клинтън, заяви по време на кампанията: Ако загубим изборите - няма да ги признаем. Учудващо беше сходното изявление на действащия Президент Доналд Тръмп: Ако загубя изборите - няма да ги призная. И го направи. Загуби ги и не ги признаваше. Били му ги откраднали. Впрегна армия от юристи да доказват твърденията му за нечестни и манипулирани избори, като използват всички законови вратички. Ново преброяване. Натиск върху администрация и съдебна система. Тръмп недоволства от избори, които неговата администрация е организирала? Американски проблеми. Но ни карат да се съмняваме в еталонната им демокрация.

            И у нас опозицията във всяка предизборна кампания, убеждава избирателите и…   себе си, че изборите ще бъдат нечестни, опорочени от управляващите. Пропускат своята пряка или косвена вина за нерешените проблеми в изборния процес. Не обясняват защо, ако са отговорни политици и държавници, не осигуряват честен изборен процес. Може би се надяват, че ако убедят гласоподавателите си, че бъдещите избори ще са нечестни, ще имат оправдание при загуба.

                        Добрите намерения и …отговорността

            Опозицията с широко отворено сърце мисли за хората, за избирателите. И си позволява предложения, често практически неприложими. Вменява в дълг на управляващите да ги осъществят. Откажат ли, аргументирано или не, ще са виновни, че не спомагат за честния вот. Приемат ли предложенията с техните недостатъците и нежеланите последствия, установени в други страни - ще носят отговорност.

            Така наред с консенуса при търсене на разумни решения за осигуряване вота на болни и карантинирани се предлага  добронамерената идея – да се осигури гласуване  по пощата на сънародниците ни в чужбина. Разбира се, че е добре  те да бъдат подпомогнати. Но проблемите с гласуване по пощата са ясни. Не е ясно могат ли и как да  се преодолеят? За да се предотврати проблемното дирижиране, манипулиране на вота? Повод за размисъл дава касирането на изборите за Президент на Австрия от Конституционния съд, заради 70000 невалидни бюлетини изпратени по пощата. Обезсърчаващи са и укорите към вота по пощата при последните избори в САЩ.  Отговорът на подобни въпроси по телевизията от опозиционен депутат е:„Има начини“. Какви, не казва. Защото  няма или не знае, не се разбира. Но и аргументирано и приложимо предложение за решаване проблемите с вота по пощата не сме чули.

            „Само машинният вот може да осигури честни избори“. Вярно е, че с него няма  недействителни бюлетини, грешни протоколи с всички рискове за манипулации. Но ще могат ли всички избиратели да гласуват машинно? Има ли риск от намаляване на гласуващите заради страх и несигурност при машинния вот? Не е ли възможна техническа манипулация на резултатите? В колко страни са намерени решения на тези проблеми и се прилага само машинен вот? Аргументирани отговори няма. Но приетият смесен вот остава ценна индулгенция за обвинения в опорочаване на изборите.

Проблемите с вота

 Непрекъснато се говори за манипулиран, корпоративен, административен вот? Какви са причините да съществуват?

                        За да се манипулира вота, трябва да може да се контролира. Дали чрез тъмната стаичка – снимане на бюлетината, поставяне на знаци…или извън нея – показване на вота. Няма значение. В обсъжданата „панацея“ за честни избори - електронното гласуване, тъмна стаичка няма. Кой с кого ще гласува на компютъра, не се знае.

     При административния, корпоративен вот се оказва натиск върху гражданите – служители във фирми, администрация. Натиск от шефове, работодатели, местни общности. Може ли да няма подобен вот, ако той не се контролира. И избирателите  не се притесняват да гласуват  според своята разумната и прагматична преценка. Различни от тази на хората, които ги притискат и манипулират. А може и да са доволни, благодарни на работодателите си. За заплащане, за отношение. И да гласуват за партията, която работодателят представлява или подкрепя. Особено, когато другите партии не успяват да представят по-добра алтернатива и  перспектива. Манипулиран ли е този вот или доброволен, осмислен?

Под натиск ли ще гласуват служителите от държавната администрация или рационално и прагматично, ако вотът им не е контролиран. И са сигурни в професионализма си. Независимо кой управлява държавата.

За съжаление не се търсят решения за затваряне на съществуващите вратичките за контрол на вота. Като възможното снимане на попълнената бюлетина. Не е забранено да влезеш с телефон в тъмната стаичка, а вътре контрол няма.

На кого и как се манипулира вота най-често вота е риторичен въпрос. Обикновено неграмотни и необразовани бъркат и пускат проблемните недействителните бюлетини? Проблем и предизборна мантра за подхранване на очакванията за нечестни избори. Защото едва ли образован избирател с позиция, ще отиде до урната, за да пусне недействителна бюлетина.

 Всъщност могат ли неграмотни и необразовани да получат необходимата информация, за  да направят  личен избор? Успяват ли да гласуват самостоятелно с бюлетина? Да не говорим за машини. Налага ли се вотът им да бъде подпомаган? И естествено - дирижиран? Пряко или косвено.

Не крият ли като „камилски птици, главата си в пясъка“ нормотворците като допускат да гласуват граждани, неизпълнили конституционните изисквания за образование. Да стимулират грамотността.

Проблемите с купен, манипулиран вот, с „мъртви“ души, невалидни, грешни бюлетини, преправени протоколи и още и още…са реалност. Важно е обаче да се изясни кой е виновен за реалните проблеми. И защо не се отстраняват. Нали  многократно променяният изборен кодекс е дело на всички политически партии, които са били в Парламента през годините. Управляващи или опозиция. Кодексът има вероятно основателни претенции да осъществява провеждането на и контрола на обективен избирателен процес. Затова в този процес са включени всички парламентарно представени партии, вкл. с представители в ЕП, коалиции. Те имат членове  на всички нива в изборната администрация. От ЦИК  - до  над 11700 секционни избирателни комисии с над 80 000 членове плюс представители на НСО, МВР, ДАНС. МОН, ГРАО. Според кодекса, изборите се контролират от наблюдатели от НПО, ЕП, ОССЕ. Броят на представителите им може да бъде равен на броя не секциите. Същото се отнася и за броя на застъпниците на партии, коалиции, инициативни комитети.

Всички решения в комисиите се вземат с 2/3 мнозинство от присъстващите. С поименно гласуване. Регламентиран е подходът при несъгласия, жалби. Всички наблюдатели и застъпници имат достъп за всеки етап в изборния процес. Получават официална информация за резултатите, могат да подават жалби и сигнали.

Когато неангажиран с изборите гласоподавател чете този кодекс се радва на детайлното подсигуряване на изборите с правила за честното им провеждане. И се чуди кои са причините за страха на опозицията от нечестни избори? Дали огромната изборна администрация заедно с представителите на държавните служби и организации са неподготвени? И представителите - и на управляващите, и на опозицията? Какво пречи да ги подготвят. Защо опозицията, ако има, не изпращат свои подготвени представители? Защо допуска свои нелоялни  и продажни представители, които стават съучастници в опорочаването на изборите?.

Защо изборният кодекс се оплюва на едро в празнословното говорене на представители и на опозиция, и на управляващи? Кодекс, създаден от тях. И защо не го коригират, ако има нужда? Между изборите. Навреме, според изискванията. Или „чакат“ да няма време за осъществяване на необходимите промени, които често са нежелани и пречат някому.

За изчистване на избирателните списъци от „мъртви души“ експерти говорят от години. Няма реакция от Парламента. Най-после част от опозицията го предлага. Останалата част и управляващите си траят. Нещо им гложди от години. Не се чува аргументирана реакция против. Какво пречи да се реализира предложения лек - Конституцията, непреодолими трудности при реализирането или непреодолими интереси, които ще бъдат засегнати от очаквания ефект?

Платеният вот. Кои избиратели вземат пари? Информираните и убедени привърженици на партии и заслужаващи доверие кандидатури или очакващи облаги за вота си: пари, синекурни служби, опрощаване на ангажиментите им като безработни, поощряване на мнимата „инвалидност“…Различно, според вида на изборите – за местна власт, за Парламент.

 Някои вземат пари за гласа си. Дори от две партии. Други са „честни“ – гласуват за платилите. А кой плаща? Сигурно не са тарторите, които раздават парите, а партиите, борещи се за честни избори? Резултатите, на които впечатляващо „подскачат“ в общности, където най-често се купува вот.

Знаят ли местните управляващи и опозиция кой, на кого и как плаща? Сигурно знаят. Особено в малките населени места и затворените общности. И защо не се противопоставят? Защо партиите не озаптят местните си структури да не купуват гласове, а само приказват за платен вот и нечестни избори. „Конструктивно“ предложение за опазване от платения вот е да се включи цялата прокуратура и полиция. Да се търси съдействие дори от европейския главен прокурор. Вместо да не се плаща за гласове.

Грешни, поправени протоколи; манипулации с бюлетините, невярно броене, махане, слагане. Факти, които се размахват пред телевизиите. И които не трябва да се допускат. Но най-често се ползват за оправдание при загуба на изборите. Защото най-често независимият съд преценява, че подобни нарушения не са повлияли на изборния резултат. Но популисткото размахване на фактите продължава, пренебрегвайки становището на съда. Да не говорим за носенето на чувал с бюлетини на едни избори от управляващ депутат, което не слиза от опозиционното говорене до днес. Като „водещ“ фактор за опорочаването им.

Всеки контрол е добре дошъл. Разбира се, ако е независим и обективен. Такъв се очаква от поканените от МВнР външни наблюдатели - представители на четири европейски и регионална организации. Но извънпарламентарни партии се обединяват за създаване на платформа за гарантиране на честни избори. Ще осигурят паралелно преброяване на гласовете от изборните протоколи, с участие на 2000 души, „активисти“, които нямали предпочитания към отделни партии. Тоест независими. От кого – от управляващи или от опозиция? Целта била отчитане на реален вот. Защо не използват за това благородно дело възможностите, които дава изборният кодекс? Или просто не достигат кадри от симпатизантите на някои партии, които се надяват да прескочат 4 процентовата бариера. Ако „реалните“ резултати от паралелното преброяване се разминават с официалните, кой ще отсъди кои са коректните? Ще има ли правна стойност паралелното преброяване, за да оспорва официалните резултати или ще служи за опозиционно говорене и оправдание за загубата от нечестните избори. Защо опозицията за по-голяма легитимност не обедини усилията си за честен вот с тези на чуждестранните наблюдатели?

Има предложение и за гражданска ЦИК. Какво цели то или по-точно какво показва? Не е ясно. За прагматизъм ли става дума или популистка инфантилност? Защо да не вярваме на официалната ЦИК, с представители на всички партии, избрани от гражданите в Парламента? Кои други безукорни, честни граждани ще се включат в гражданската ЦИК? Кой ще ги избере и контролира, за да им се доверим на заключенията?

Честен или нечестен ще бъде вота зависи не от приказвачи и манипулатори, а от отговорни политици. Които могат да предложат на гласоподавателите и идеи, и доказани кадри, на които да се доверят.

„Всеобхватната“ защита на общи понятия: народ, общество…внушава недоверие в много от нас. Които не се чувстваме от народа на Президента, на опорочаващите протестите агресивни нарушители на закона. Не сме от  народа на доказани популисти, с около 4 процента гласоподаватели зад гърба си. На нас не само не ни стигат, а са ни омръзнали мантри като:“да си върнем държавата“, „ да преборим порочния модел на управление“ / в който са участвали много от приказвачите /, „Имаме алтернатива за защита на обикновените хора“. А кои са останалите, „необикновените“? И кой ще ги защитава?  

 Не е ясно  твърдението на вицепрезидентката, че „гражданите искат да участват в управлението“. Сега не участват ли? И какво ще се промени за да участват? Изглежда, че държавническото говорене е само „стратегическо“ без конкретика. Тя е не само нежелана, но може би и проблемна за всички „грижовници“ за цялото имагинерно общество. Конкретиката кой, какво, кога и как е рискова. Затова по-лесно и безопасно е да се набляга на борбата с нечестния вот. С порочния модел. Със задкулисието. С корупцията. Всички бихме желали да не губи държавата 10 милиарда лева от корупция, за която говори опозицията. Но как да очакваме промяна от хора, които не посочват корумпираните? Не ги предават на прокуратурата със съответните доказателства?

Да не забравяме, че досега партиите, които се очаква да влязат в Парламента, имат подкрепата на общо около половината от избирателите. Останалите чакат да намерят за кого и защо ще гласуват. Мислете за тях, уважаеми кандидати за властта. За тези, на които популизма и празните приказки не стигат.

                                                                        Валентин Мутафчиев