Коронавирус и ...сухите съчки

  Коронавирус и сухите съчки

          Те са мъртви. На дървото. Или отчупени по земята. Не искам да съм от изсъхналите сухи съчки, а от старите клони. В основата на дървото, с малки бледи листенца понякога. Защото са живи. Нищо, че вече не цъфтят. Те достатъчно дълго  са плодили.

 Вие децата ни, децата ви сте над тях. Клони с бурен цъфтеж. Плодоносни. Дай Боже щастливо да достигнете основата на дървото. И да сте стабилна опора.

          Дано разберете разликата между сухите, мъртви съчки и листящите още клони, в основата на житейското дърво. За да ги цените и пазите от „безсмъртните“ егоисти. Да пазите себе си, деца и близки от коронавируса. А той е факт. Съществува, действа и тормози всички ни. Независимо дали го признаваме или не. Дали го съобразяваме и се борим с него или разчитаме на„безсмъртие“. И си браним „свободата“ от ограничения. Като осигуряваме „свобода“ на заразата да ни тормози.

          Захващам се с тази обрасла с противоречиви бурени тема, защото между тях безкомпромисно продължава да цъфти отровното цвете на коронавируса И аз съм готов макар и косвено да съдействам за опазването от него На себе си и всички, които с поведението си уважават желанието ми да не станем жертва на натрапника. Който трудно се поддава на натиск. На 31 май т.г. установените заразени у нас са били 2500, а починалите – 140. В последните дни / 8.10.2020 /заразените са около 22000, а починалите – близо 900 души.

          Безбройни са споровете за значимостта на риска от коронавируса, за и против мерките срещу него. Спорове, които едва ли биха могли да се водят със семействата на неговите жертви. Защото, ако средният процент на починалите от заразените с коронавирус е около 4 процента, то в петчленно семейство на починал - надвишава 20 процента.

          Всъщност какво ме вълнува? Мен, който нямам пристрастията на професионалист, политик, бизнесмен и се надявам на разумен подход в борбата със заразата.

Коварството на вируса. Това е неговото голямото и трудно оспоримо различие. Непознат, мутиращ, агресивен, трудно лечим, който често води до фатални последици. До месец заразените могат да не разберат това, независимо от това, че са леко неразположени. Но да носят зараза. Както и тези, които преодоляват коронавируса безсимптомно. Всеки от тях може да ни зарази – деца, внуци, „безсмъртни“ без маска в автобуса или щастливо празнуващи на съседна маса. Без да разберем, че сме заразени, докато състоянието ни не стане проблемно.

Мантрата, че от вируса боледуват главно възрастни, се оказа невярна. Според данни на СЗО за последните пет месеца броят на заразените млади хора се е утроил.

„Мътенето“ на главите ни с противоречиви, псевдокомпетентни, неаргументирани и популистки мнения в медии и социални мрежи. Това е сериозен проблем за поведението на хората

Грешните прогнози на самовлюбени псевдоавторитети

 Затихването на пандемията щяло да бъде както при ежегодния грип, който ни тормози активно два – три месеца.. А коронавирусът се „вихри“ повече от 6 месеца. И агресията му продължава.

..

Разнобой между медиците по въпроси за диагностиката и лечението на коронавируса

Спорове за тестовете

 Тестовете засега са практически решението за откриването на заразата. Но кога и по колко да се правят, достатъчно ли са достоверни – има непрекъснати спорове.

. Естествено е, че с повече тестове се откриват повече заразени. Но резултатите от тях се оказват твърде ориентировъчни. Зависят от това дали пробите са взети правилно. Съхранени ли са добре до пренасянето им в лабораторията. Дали по време на изследването е било достигнато определено ниво на заразяване с вируса, при което тестът е положителен. И т. н. Но по-важното - тестовете отчитат само моментното състояние на зараза. Затова често резултатът от теста се разминава с реалността – заразени/ незаразени, излекувани или не.

Тестовете непрекъснато се усъвършенстват. Създадени са бърз тест, който дава резултата след 10 минути; тест, който разграничава коронавириса от този на грипа. И то само за 90 минути. Целта е – бързи и сигурни тестове.

Неколегиален е подхода на вечно недоволни от броя на направените тестовете медици. От „не можем да се справим без тях“, до „излишно харчим пари за ненужни тестове“. Отчитали се повече заразени, за да се плашат хората; да се обогатяват медиците от увеличените клинични пътеки; да се вземат „едни пари“ от ЕС; да печелят фармацевтичните компании. „Манипулациите“ се вменяват главно на некоректни медици, които са на ръба между дълга и страха, лице в лице с болните и заразата. Унижени от политически и медийни хейтъри. 

Имунитетът и лечението

          Вярно е, че ако си заразен, не означава,че си болен. Дали ще се разболееш, как ще протече заболяването, какъв ще е изходът от него зависи от много фактори. Водещ е имунитетът благодарение на който организмът успешно ще се „опълчи“ на вируса. Вроден, придобит, адаптивен? Важното е да е достатъчен, за да спре вируса да превземе горните дихателни пътища. Затова обикновено стремежът е да се стимулира имунитета. Но с мярка. Ако е силно повишен, води до риск. И някой трябва да преценява всичко това. Кой друг освен личният лекар, на когото разчитаме. Докторът, който би трябвало добре да познава и теб, и протокола за правилния в момента подход към коранавирус. Да те постави под карантина, да те лекува вкъщи. Да потърси помощ от специалистите или  те изпрати в болница при необходимост. Докторът, извоювал доверието ти. За да не се криеш страхливо вкъщи докато състоянието ти стане проблематично.

          Надяваме се, че протоколите за лечението на коронавируса отразяват обединения опит на интелигентни и отговорни медици, които търсят решение на национално ниво, съобразено със световния опит за успешно лечение. Въпреки липсата до момента на специфично лекарство, прилагането на противосъсирващи средства, на богата на антитела кръвна плазма от преболедували показва и др. разумен, полезен и създаващ доверие напредък в лечението.

          Често обаче се обявяват за панацея „бликащи“ нови методи и препарати за справяне с коронавируса. Без да са преминали през международно утвърдени, класически фази на изследвания и клинични изпитания.

          Голям шум се вдигна за хидроксихлорохина. Много помагал за лечението на заболели от коронавирус. Американският президент го пиел профилактично. Оказа се без резултат.

Във водещото, авторитетно медицинско списание „Лансет“ бе публикувана статия от четирима лекари, изследвали ефекта от лечението с препарата при 960000 болни от 6 континента. Според тях препаратът е крайно опасен и увеличава риска от смърт… Франция го забранява. СЗО спира тестовете. Но трима от авторите се оттеглят от статията, защото четвъртият отказал да даде данните си за независим анализ. Следва заключение на комисия на СЗО – препаратът не води до повишен риск от смърт. Остава да се прилага разумно при подходящи случаи.

 На кого да вярваме? Най-добре на тези, на които сме се доверили и поверили нашето здраве. Състоянието на болния ще насочи лечителя към определени лекарства и подход, съобразно неговите познания и отговорност.

За нас е безсмислен спора до епидемия или до пандемия доведе коронавируса. Но не и за тези, които се чудят за какво да си чешат езиците. И се втурнаха да ни засипват с цифри и сметки, за да ни убедят, че няма пандемия. Че сме манипулирани. Няма ги сега да коментират, когато заразените в света са над 36 милиона. А броят на починалите е нараснал над един милион. Дали при това скоростно разпространение на заразата са изпълнени критериите за пандемия?

Какво значение има за нас дали заразените от коронавируса са починали от него или от други заболявания. Отчитали се фалшиви данни за ролята на коронавируса, за да се паникьосват хората. А не е ли „помогнал“ вируса за смъртта на жертвите? Особено на по-възрастните с различни хронични заболявания. Защото по данни на СЗО една трета от починалите на земята са били болни от сърдено-съдови заболявания  (ССЗ). В Европа 47 процента, а у нас – 60. Като над 55 години са 91  процента. Тогава има ли значение кой е по-виновен – коронавируса, сърдечносъдовите или други хронични заболявания, които се усложняват?

Друг безсмислен спор за простосмъртните е за маските. Ясно е, че коронавирусът се пренася по въздушно-капков път. От някой знаещ или не знаещ, че е заразен, който ни го предава, когато говори, киха, кашля. И вирусът може да стигне до нашите уста, нос, очи. Директно, ако няма 1,5 метра разстояние или чрез ръцете ни, върху които е попаднал при допира им с различни повърхности. Влиза в организма и агресивно се размножава. Затова маските могат да ни помогнат, ако скрият поне устата и носа. Според мнения на медиците, когато двама души разговарят, ако единият е с маска, рискът от зараза намалява с 30 процента. А когато и двамата носят маски – с 90 процента. Ама вирусът бил толкова малък, че маската не можела да го спре продължават да провокират с популистки аргументи самовлюбени медици. Хейтъри, които предпочитат да отричат, без да предлагат решения и носят отговорност. Вярно, че вирусът е малък. Но за да „прехвръкне“, трябва да е „кацнал“ на нещо по едро.Например малки капчици слюнка при говор кихане, кашляне. За които могат да бъдат преграда маските.

Трябва да подминем непрофесионалните атаки срещу маските: нарушавали правата и свободите ни; нарушавали имунитета; създавали риск за глухонемите; не било доказано, че вършат работа…Това са малка част от многобройните доводи на „безсмъртните“ противници на маските. А „активната“ позиция на някои от тях е стресираща. Художник от Великобритания пише: „Маската стана посегателство върху свободата“. Коя свобода? Която ще му позволи да се заразява и ни заразява ли?; „Принудителното носене на маски е обида…тези, които правят този избор в момента са психопати и врагове на човечеството, без никакъв намек на честност и уважение кум своите братя“. Не е ясно себе си ли има пред вид авторът?

Важното е ползата от маската да е ясна за непредубедения човек. Да я приема като полезна необходимост за намаляване риска от зараза Рискът за него и околните.

Кога и защо да носим маските. Просто е и ясно. Когато не можем да сме на необходимото разстояние от околните. Най-вече в затворени пространства – магазин, аптека, превозно средство… няма значение..

Според интелигентния, подготвен, разумен, аргументиран и ясен в посланията си пулмолог д-р Симидчиев маските са знак на социална отговорност и сърдечност. Но имат ефект, когато се носят от голям брой хора.

          В различни страни се организират бунтове срещу носенето на маски. Хиляди противници на носенето им излизат на митинг и в Берлин. Напрегната обстановка, сблъсъци, ранени полицаи. Но! Полицията сваля от трибуната оратор, който е без маска. Отменя протестно шествие заради липса на маски и дистанция между протестиращите. Редът е за всички. И трябва да се спазва. Добре обмисленият и аргументиран ред.

          Явно е, че решаващо е вирусът да не стигне от заразените до околните. Дали има заразени - не знаем – нито те, нито ние. Затова маски и дистанция. На закрито, на открито, при струпване на хора..

Мотивацията

          Проблем номер едно за неспазване мерките в борбата с коронавируса е липсата на убеденост в хората, че трябва да спазват мерките. Нужно е те да са добре обмислени и аргументирани. Да са съгласувани между медици и управляващи. Да са изпълними и минимално обременяващи. И твърдо да се отстояват. С реален контрол за спазването им и санкции за нарушителите. Защото у нас трудно бихме достигнали мисленето и поведението на жителите от уважавани азиатски държави, където изолацията по време на пандемията се приема като дълг към държавата. А не като посегателство на демокрацията и свободата.

Какво демотивира хората и „размътва“ главите им да спазват или да не спазват мерките?

Контрол и санкции

• В превозни средства масово стари и млади са с маски Взаимно се уважават и пазят. Единици – не носят. Но не смееш да им направиш забележка. Може да го „отнесеш“. А общината и държавата ги няма – да контролират, да санкционират системно, а не в спорадични акции. За да се убедят и изпълнителните, и „безсмъртните“, че носят отговорност. И редът е за всички.

Не добре обмислени, логични и аргументирани мерки

• След строга национална карантина, деца и възрастни се допуснаха до парковете. Но не трябва да сядат на пейките. Защо? Няма логично обяснение. Нито отговор къде да седнат майките да нахранят децата си или възрастните да отморят.
• Формални, практически неизпълними бяха мерките при блокадата на София и честването на Великденските празници..
• Демотивират и неубедителни компромиси. Карантината ограничи излизанията от къщи, пътуванията в обществен транспорт. Това не попречи сезонните работници да отпътуват за Англия. Оказа се, че за управниците бизнесът не е подвластен на коронавируса.

Посланията и поведението на отговарящите за борбата с пандемията

В края на м.август т.г. Министърът на здравеопазването с оптимизъм говори за намаляване броя на установените лица с положителни проби в последните дни. Оптимистични изказвания правят управляващи и медици. А за периода от 18 до 28 август новозаразените с коронавирус само три пъти за били под 100 души. За по убедително Министърът подкрепя оптимизма си с процента на заразени от изследвани. Но проблемите с по-големия брой заразени не намаляват. Както и с повишения процент на починалите. И оптимизмът влиза в противоречие с предложението на Министъра за удължавания на извънредната обстановка до края на м. септември, а после и на ноември, приети от Министерския съвет.

Уважаваният професор Кантарджиев, микробиолог, член на Националния оперативен щаб,  обикновено говори разбираемо и прагматично. Но напоследък обясни, че пушачите по-малко се заразяват от коронавируса. Защо е нужно? Дали да се успокоят пушачите и да не спазват мерките или да пропушат непушачите?

Огромни щети на мотивацията за спазване на мерките нанася лутането на властите между здравния интерес на обществото и различни бизнес и други интереси за отпадане на мерките. Днес Министърът на здравеопазването забранява, утре някой се жалва от забраната, притиска Премиера и той отстъпва. Забраната се отменя. След някой ден отново влиза в сила. Може ли да се прецени подобна мярка като важна и необходима?  Да убеди тези,  които трябва да я спазват, както и които ще контролират и санкционират неспазването й.

Информация и дезинформация

Наложително е информацията да е разумна,ясна, убедителна, еднопосочна. Представена от заслужили доверието ни уважавани авторитети като членове на Националния оперативен щаб; академик Петрунов, споменатият пулмолог, който ясно, убедително и разумно съветва:

• „Да търсим това, което ни обединява, а не разделя“
• „Мерките да са простички, ефективни. И осъзнати – не сме детска градина“.
• ‚Живеем в пандемия, но и в инфодемия“

Инфодемията именно изисква аргументирана информация, за да пребори понижаващата доверието на хората дезинформация, която бълват медицински псевдоавторитети и себелюбци, хейтъри, интересчии, политици…Които отричат, но не интерпретират фактите. Не спорят, а търсят с противопоставяне.

Според „борците“ за свобода, мерките срещу коронавируса са в ущърб на демокрацията, на основни човешки права напр. правото ни на придвижване, регламентирани от Европейската конвенция за правата на човека ( ЕКПЧ ). Но свободата става слободия, когато се пропускат „неудобни“ текстове, като чл. 5 параграф 1 на Конвенцията:“ …законосъобразно лишаване от права и свободи, за да се предотвратят инфекциозни болести“.

Мерките срещу коронавируса не били съразмерни и законосъобразни.

 С какво да са съизмерими и на какво да са пропорционални - не става ясно. Даже и на коронавируса, който безкомпромисно продължава да заразява. Газейки всички „неясни“критерии за „оценка на опасността“.

Кризата била за „отслабване върховенството на закона“ счита бивша успешна  журналистка и недоказан политик и евродепутат И дълбокомислено заключава, че мерките гарантирали „не безопасността на хората, а на властта“. Това сигурно не биха го разбрали заразените и семействата на починалите от вируса

А известен главно спортен журналист, разглежда световната конспирация и бомбастично заявява:“, „Пандемия няма. Има грандиозна, глобална, паранормална, геостратегическа, био-психологическа агресия срещу човечеството“

Правото на мнение не трябва да се ползва безотговорно. И самомнителни личности да говорят каквото си искат. Със самочувствие , дори с апломб. Според неизвестен за мен български художник никога не са умирали хора от коронавирус. Не чул, не чел, не разбрал милия за заразените и починали у нас и по света. Въпреки това има готово решение:“Всяка пандемия ( не знам колко е преживял ) спира след общонародни молитви“..

И за електрофизика професор Аврамов заболяването е леко. Броят на умрелите бил измислен….Най обобщено: „Всичко е невярно“. Вярно. Ако става дума за становището му.

До тук трагично, но разбираемо. Некомпетентност с право на мнение и …слободия. Егото не прощава. Но, когато застигне медици и те противопоставят на реалностите своя професионализъм и морал, проблемът е сериозен.

Д-р Първанова, бивша българска и европейска депутатка с лекарска диплома си идва от Англия. И започва да оборва мерките срещу коронавируса.. Цифри, сметки, демонстрация на информираност. Активно се изявява по студия и медии. „Вирусът е политически“. Всичко било спекулации, заради корумпиран бизнес - на Европейската комисия; на фармацевтичните компании. Имало пандемични бюджети за медии. „6 милиона българи са заложници на 6 милиона евро“. Защото ЕК давала парите, ако се отчетат достатъчно заразени. Вероятно за грешните данни отново са виновни медиците, които се борят за живота на хората. Харчовете за борба със заразата били неоправдани. За лечение на хората от грип ЕК дала по 150-270 евро на човек, а за лечение на короновируса по 3000. И пита бившата депутатка, кой ще носи отговорността за средствата, ако не се потвърдят прогнозите за заразени и починали? За съжаление прогнозите се оправдаха. Но „притеснението‘ за малкия брой починали според мен е цинично.

Ценeн педиатър, доцент Мангъров, епидемиолог с 38 годишен опит, според думите му, избива комплекси с хейтърство. Чака стадния имунитет. Аплодира началното поведение на властите в Швеция. Обявява се в подкрепа на трагичното изчакване и закъснение с мерките във Великобритания и Швеция. И пред него стои въпросът с броя на умрелите:“Затварянето на Банско е безумие. Там никой не е умрял“. Това, че умирали млади хора го пишели лелки в интернет. Вероятно не е разбрал, че заразените млади са се утроили. Доцентът счита, че болните се самоизлекуват или умират от страх. О спи ли той, о той не види ли“? Обявява се за гласът на науката. Неговата, хеъйтърската. Без да се е доказал нито като лечител на коронавируса, нито като епидемиолог. Стана пословичен с твърденията, че „има много уязвими у нас, но и много сухи съчки“. За твърдението си, че „Болните растат заедно с цената на клиничните пътеки“ беше даден на етична комисия от колегите си. За втори път. За некоректно поведение и липса на колегиалност: „Мерките на щаба са глупости. Това могат, това правят“; „да не лекуват по дърварски“

Големият проблем – доверие и убеденост в необходимостта от мерките   

Доверие и убеденост са нужни на всички, които приемат и спазват мерките. Не само като задължителни, но и като необходими в борбата за опазване от коронавируса.

Защото за нас, смъртните е видно че:

• Непрекъснато у нас и по света се появяват пикове и пикчета или поредна вълна на пандемията, която се развива с различна сила. А това зависи както от нашето поведение, така и от това на здравни власти и държавници. Показателно е поведението на президенти на страни, които и досега са най-засегнати от коронавируса. Бразилският, дълго отричаше заразата. Американският я омаловажаваше с доста оспорими аргументи: “Два милиона заразени не са непременно нещо лошо“. Позволяваше си некомпетентно да съветва сънародниците си да пият белина за дезинфекция. А индийският – да се лекуват с хомеопатия и народно средства.
• Икономиката ни трудно издържа на ограниченията и загубите от пандемията, на харчовете за преодоляването й
• Умората и страхът се отразяват на медиците,които са на първа линия

Всички, които спазваме мерките и ги приемаме за разумни и полезни сме уморени. Стимулът да не допуснем да се върнат по-строгите мерки едва ли ще стигне да се примирим с житейските трудности, които трябва да изтърпим.

Затова е наложително да се запази доверието ни докато живеем в „новата нормалност“ в очакване да се създаде ефективна и безопасна ваксина и лекарства за коронавируса. За да станем независими и свободни от тази зараза.

Доверието ни пряко зависи от това:

• Да сме убедени, че налаганите мерки срещу коронавируса у нас са най-необходимите и възможно най-леките
• Да няма спорове между медиците и представителите на властта за мерките, които те предварително трябва да обмислят и синхронизират.
• Да няма противоречие за тези мерки между самите медици, които благодарение на професионалната си и морална отговорност, на своите информация и опит предварително са аргументирали и уеднаквили позициите си. Подбрали са най-доброто при борбата с вируса, на базата на утвърдени международни стандарти за лечение.
• Да се използват в средствата за масова информация малко, но доказали обективност международно приети показатели за състоянието на заразата и последствията й. Това ще позволи и на неспециалистите да се ориентират за хода на пандемията у нас и в чужбина – напр. брой на заразени на 100000 души, процент заразени от изследвани. Защото затрупването ни от медиите с подбрани, „удобни“ числа за заразени, болни, починали, ненужно ни манипулира.
• Ако някой публично се противопоставя на постигнатото консенсусно мнение, своевременно да бъде оборен пред обществото от водещи, авторитетни специалисти извоювали доверието ни, с аргументи и факти. Реакция е нужна и срещу манипулираща ни информация от чужбина. В официални сайтове, в национални медии. За да се неутрализира ‚жълтата“ заблуда. И да носят отговорност тези, които с безпочвения си опортюнизъм безнаказано пречат на борбата със заразата.

Ненапразно Министърът на гражданската защита на Гърция предупреждава, че публикации за конспиративни теории против коронавируса ще се препращат към прокуратурата. А у нас Българският лекарски съюз излезе с активна позиция срещу лансирането на противоречиви мнения за коронавируса в публичното пространство от страна на представители на лекарското съсловие.

• Да сме на ясно, че с демократизирането на мерките ще се „демократизира“ и активността на коронавируса
• Да сме спокойни, че малкият процент „безсмъртни“, несъобразяващи мерките, ще бъдат отрезвени и принудени от държавата и обществото да ги спазват. Неспазването им може да се дължи на безотговорност към обществото заради лични интереси или на неразбиране и липса на мотивация, свързани с грамотност, информация. Но стратегическите контрол и безкомпромисност са водещ стимул за спазване на мерките.

Еврокомисарят по търговията на ЕК и Министърът на  земеделието на Ирландия подават оставки, защото са участвали в обед, на който имало 80 гости. А скорошна забрана не допуска повече от 6 души в затворено помещение.

 Може би това е добър пример за финал. Бих искал да се обърна към опонентите ми - не ми обяснявайте, че съм ползвал фактите извън контекста. Остаряла мантра. Важното е, че са в текста. Контекстът е за тези, на които фактите пречат и в стремежа им да ги оборят. А нежелани факти, свързани с пандемията, ни заливат като придошла река.

     От първенци в справянето с пандемията в началото, се озовахме между трите рискови държави в Европа. Заразата не утихва. Сигурна и безопасна ваксина, с доказан ефект, се очертава в близките две години. А предстои да се насложат проблемите от сезонния грип, който е със сходна симптоматика.

Едновременно с увеличение на „безсмъртните“ се увеличават и потърпевшите от пандемията. И желанието ни да живеем нормално, без маски и мерки.

Решението с пандемията няма да дойде само с осигуряване на болници, лечители, съвременна апаратура. Решението, уважаеми медици и държавници, сме ние, които спазваме мерките срещу коронавируса. Нас трябва да пазите, мотивирате и умножавате. Системно, с все по-конкретни и прецизирани изисквания за спазване на мерките – маски и дистанция. Не можем непрекъснато да посрещаме деца и внуци с маски. Да не допускаме да ни гушнат и целунат. Независимо, че са потенциални носители на заразата. Защото сме уморени.от мерките. И често вече маските са увиснали на брадата ни и не обхващат носа и устата. Носим ги формално. Затова не ни успокоявайте. Но и не ни плашете ненужно. Натривайте носа на тези, които ни „мътят“ главите – косвени помощници на коронавируса. Убеждавайте ни аргументирано и разумно да спазваме изискванията, на-вече с безкомпромисно отношение към неспазващите мерките. Ние сме решението в дългата и упорита борба със заразата. Старите и млади клони на житейското дърво. Превърнем ли се в сухи съчки, опасен огън може да пламне.

                                   Професор д-р Валентин Мутафчиев, ортодонт